През деня само потегляш, но пътешествието започва през нощта.

Неизбежно в разгара на лятото погледът на повечето хора е обърнат към морето. Читателите обичайно не правят изключение, а напротив, подсилват (и подсоляват) емоциите с подходяща книга. В моя случай отдавна бях набелязала поредното заглавие от муминската поредица на Туве Янсон, а именно "Татко Мумин и морето" (издадена от "Дамян Яков", в превод от Анелия Петрунова).
Началото на поредната ми среща с Муминтрол и неговото семейство e насред морния август и онова типично нищонеслучване по това време на годината. Битовизмите, в които е потънал всеки един от тях, преобръщат "колата" на татко Мумин право в "кризата на средната възраст". Отличният семеен балансьор в лицето на мама Муминка открива изход в едно-единствено решение, с което да бъде удовлетворен мъжкият порив за закрила и приключение – семейството "да хване гората", като поеме на път към най-най-отдалечения за архипелага остров. Това място най-вътре в морето с фара на татко Мумин, те припознават като своя нов дом. Без да му мислят изобщо, стягат багажа набързо и скоро татко, мама, Муминтрол и малката Мю се озовават в "Обетованата земя".
Още по пътя обаче не липсват предупреждения и хладен повей. От всички истории от поредицата, които съм чела до момента, това е първата, в която мумините се изправят пред предизвикателство по своя воля. Това е и тази, която ми навява най-мрачно, тягостно и обречено усещане. За това допринасят и типичните за Мю изказвания, че нещо (лошо) ще се случи, същий Пандемониум. Та, ако някой просто ми беше дал тази книга от нищото, без да знам, че е за деца, като нищо щях да попритрепервам. За крийпи усещането заслуга несъмнено имат и Мората с печалния ѝ вой и вледеняваща следа, мистериозният рибар, липсващият пазач на островния фар и още куп детайли от живата и неживата природа.
Дали в крайна сметка се случва нещо (лошо)? Не и приключението, за което съм се подготвила със заглавие като това. Въпреки това събития не липсват, а влиянието върху всеки един от героите е голямо, изключая малката Мю с нейната забележителна резистентност, на която неколкократно се обръща внимание в книгата. Характерният за мумините уют е крайно нарушен с пристигането на негостоприемния остров, но само за да се изгради наново домът в пустошта. Обикнах тази история с цялата ѝ мъдрост още от самото начало, за да ѝ се насладя пълноценно до самия финал.

 • "Понякога трябва да се ядосаш - дори и най-малкото животинче има право да се ядоса. Но той не се ядосва по правилния начин - не фучи, а се затваря в себе си."

• "Можехме да потеглим още след закуска, но нали разбираш, в този случай трябва да изчакаме залеза: едно голямо заминаване е толкова важно, колкото и първите редове на една книга. Те определят всичко. [...] Една лодка в нощта е нещо прекрасно. Така трябва да се започне новият живот - със запален ветроупорен фенер на върха на мачтата, докато брегът изчезва в тъмнината зад теб, а целият свят спи. Да пътешестваш през нощта е по-хубаво от всичко друго на земята. "

• "Едно семейство се нуждае от толкова много неща, за да може да преживее и един ден по правилния начин."

• "Толкова е странно, че хората могат да се чувстват потиснати и гневни, защото живеят добре."

• "Много обичайно явление е проблемите да се разрешават, докато спиш. Главата ти работи по-добре, ако я оставиш на мира."

• "Беше приятно да тръгнеш и да имаш нещо за вършене."

• "Всичко веднага става истина, никога не знам дали хората говорят сериозно, или се шегуват с мен."

• "Как ли го постига? - помисли си Муминтрол. - Винаги прави каквото ѝ се иска и никой не възразява. Тя просто го прави."

• "Беше много удовлетворяващо да хвърлиш мрежа [рибарска - б.м.] - мъжествена и спокойна работа. Нещо, което се върши за семейството."

• „Колко е вълнуващо, да живееш! — помисли си Муминтрол. Всичко може да се обърне с главата надолу без никаква причина. Стълбата изведнъж става красива, a полянката става нещо, за което вече не искам да мисля. Просто става така - не знаеш защо.“

• "С чистене тя почти не се занимаваше, защото тук — толкова навътре в морето почти нямаше прах, а чистенето като идея не трябва да се прекалява. Що се отнася до готвенето, то върви доста бързо, ако готвиш без да си създаваш главоболия. Така дните се удължаваха, но по неправилен начин."

• "— Утре е нов, дълъг ден — каза мама Муминка.—Изцяло наш от началото до края. Нали това е приятна мисъл?"

• "Но да не знаеш дали е неделя или понеделник е направо непоносимо — никой не може да живее така."

• "Жалко е, че майките не могат да потеглят нанякъде, когато им се прииска, и да спят навън. Точно майките биха имали нужда от това понякога."

• "Май не е възможно да се нарисува друго, освен онова, което му се иска на човек."

• "Майките не изчезват току-така. Сигурно си седят в някое ъгълче, само трябва да ги потърсиш."

• "Той беше невероятно поласкан, че баща му разговаря с него за големи важни неща, и се напрягаше неимоверно да разбере за какво става въпрос."